8 ago 2004, 15:58

Скръб

  Poesía
216 0 12
Покрит с наметалото на тежка скръб, аз крача в мрачната гора от болка, кръвта, те казват, се измива с кръв, но няма във десницата ми вече сила. Прости ми, моля те, безсилен бях, не стигнах там навреме да помогна, безсилен съм дори да отмъстя, напразно ти ми вярваше, не мога. И нищо друго днес не мога да направя, освен безбройни дни и нощи да скърбя, но мога аз едничко нещо да ти обещая, не ще забравя нито миг прекаран с теб.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Иван Атанасов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Защо всички млади поети все за скръб пишат?!
    Тъй ли няма един светъл лъч, който да опишат!
  • Не е хубаво да се отдаваш само на скръбта.
    В този случай усещам, че тя не е достатъчна!
  • Безславни рицарю, за теб надежда има- и нека имаш пътеводна светлина, за да развееш в боя своята рапира...заради своята жена...Хубаво стихотворение.
  • А чакай - аз и за свелите лъчи съм писал . Къде за секс, къде за смърт, къде за тежко пиянство - за всеки го по нещо

    Хакуна матата,
    Симба
  • algona мерси за свежия коментар