17 ago 2005, 20:42

След бурята

  Poesía
105 0 0

Улиците прашни и сухи са сега,<?xml:namespace prefix = o ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:office" />

Неотмит е споменът от бурята страшна

връща се пак на смъртта дъха

и търси да вземе поредната жертва.

 

Сенките страдат без да заплачат

Всичко с прахта отнесе вятърът

тихи песни от стенания влачат

последни следи от човешкия род.

 

Бурята премина, но като че ли

онова чувство все не минава,

че по-страшното тепърва предстои

И болката все силна си остава.

 

Сенките стенат все толкова страшно

Едва доловима е песента им зловеща

Реки от катран текат по настилката прашна

А слънцето жули ли, жули душите горещо...

 

 

17.08.2005

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Алекс Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios