След мен

Дърво не засадих ,да има нещо след мен.
Започната книга,която писах не дописах.
Любов в радост и мъка,
такава в каквато се врекох не срещнах.
И мисля си какво ще остане след мен.
Единствено Бог ме разбра -
благослови ме дете да родя.
Сега вече зная-ще има нещо след мен.
В усмивката,в очите ще пламне моя плам,
където и да бъда ще знам
има нещо след мен.
Нещо толкова скъпо и мило.
Нещо истинско-неповторимо.
Не само ,като частица от моя живот,
а като символ и истина на самия живот.