12 dic 2005, 15:41

Случайна среща

  Poesía
283 0 20
Срещнах те случайно... след толкова години
едва познах те...сякаш това не беше ти,
побелял,състарен и някак безличен,
не си чаровника който познавах преди...
 вгледах се в многобройните  бръчици,
обградили красивите нявга очи,
и няма го в тях игривият пламък
който преди години така ме плени...
от куртоазия попитах" Как си?"
и отговора ме смути...
разказа накратко как бурно живял си,
как имал си много жени,
но разболял си се тежко и сега сам си...
и как ти е мъчно...и как те боли...
сега разбрах защо преждевременно остарял си
и сърцето ми от жал се сви.
Стоях безмълвна до теб,
незнаех какво да ти кажа дори...
сбогувахме се набързо и  тръгнах,
нетърпелива час по-скоро да се прибера,
 почувствах се благословенна,
че в къщи ме чакат съпруг и деца!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валентина Иванова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Ами... така е, щом си е "ШЕТАЛ НА ЧЕПКАТА", и то на много места... жалко за момчето!!! Тя Венера е такава, който иска прекалено много от нея, има след това винаги неприятности!!! Ти Вале добре, че си се прибрала у дома на топло, че при тия грипни епидемии....! Пак си за 8-м, ъъъ... пардон - 6-ст!!!
  • Много ми хареса.
  • Докосващо и искрено! Много ми хареса! Поздрави и чакам да прочета за твоя кей да ме уведомиш! Поздрави!
  • !!!
  • да наистина е така,много често така се случва но за всеки има отделна страница!!отлично си се справила!!!