Спасение
Спасение ми беше,
спасение от скучни дни.
Усмивка в облачното време,
за мене слънчеви лъчи.
Ухание на нощен вятър,
със дъх на пролетни цветя.
Сълзи в ръцете ти проплаках,
сълзи от тъжна съмота.
Със устни парещи във здрача
шептеше сякаш "Остани"!
Очи забулени в мъглата,
безгласно викаха "Върви"!
....но аз съм тъй далече
и пак до теб съм аз,
едно красиво цвете
погубено от мъжка власт.
спасение от скучни дни.
Усмивка в облачното време,
за мене слънчеви лъчи.
Ухание на нощен вятър,
със дъх на пролетни цветя.
Сълзи в ръцете ти проплаках,
сълзи от тъжна съмота.
Със устни парещи във здрача
шептеше сякаш "Остани"!
Очи забулени в мъглата,
безгласно викаха "Върви"!
....но аз съм тъй далече
и пак до теб съм аз,
едно красиво цвете
погубено от мъжка власт.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Весела Иванова Todos los derechos reservados
