17 oct 2005, 14:38

Споделен полет

  Poesía
299 0 16

С всяко излитане и приземяване<?xml:namespace prefix = o ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:office" />

ти се рееш в един Нов свят.

Поглеждаш надолу

и сред пухкавата пелена на облака

летиш – устремен орел.

Харесвам твоята смелост, мой слънчев и безстрашен ангел,

и знам че винаги ще искаш да бъдеш

в този свят, където движението

приема всички посоки,

залези от злато,

океани, които никога не са били толкова сини,

а пясъкът толкова жълт,

където ти си господар на планините.

Вземи ме със себе си,

аз знам – пътуването не е толкова дълго,

но ние можем да бъдем свободни,

да бъдем двама, да бъдем вселена,

където никой не може да съди

свободния полет на птиците.

Копнея да полетя там,

където ние ще бъдем в едно с небето,

там душите ни ще се слеят в блажена наслада

там, където времето не съществува и сме само ти и аз!

И аз съм близо,

изглежда толкова близо

до всичките мои мечти,

танцувайки с небесния бриз...  

Мечтата за полет винаги ще бъде жива

за тези, които не спират да копнеят

за по-високо ... и отвъд.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мария Илиева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Много е хубаво! 6!
  • ЩЕ ПОЕМА РИСКА ДА СКОЧА САМО АКО ЗАГУБЯ ЛЮБОВТА СИ КЪМ ЖИВОТА И ЛЮБОВТА СИ НА ЖИВОТА
  • И на мен не ми допадат хора които доброволно поемат риска заради едната тръпка.Да имам гаранции че ще оживея след подобна дейност и аз бих я практикувал.Поздравления за страхотнат метафора тук!Стиха е великолепен!
  • До полета ти има още малко,интересен изказ.
  • Благодаря ти, Дими! Коментара ти е важен за мен!