Спомен
/на мама/
Затворя ли за миг очи
пред мене виждам бяла къща.
В душата ми като стенание звучи
предутринната тишина,която я обгръща.
Затворя ли за миг очи
отваря се прозорец малък.
Най-ранни слънчеви лъчи
се спускат по перваза влажен.
Затворя ли за миг очи
внезапно улицата тиха оживява.
Гласът на ранобудния хлебар ечи.
Във двора весело хлапе запява.
Затворя ли за миг очи
познавам спретнатата бяла къща.
Във стаята,окъпана в лъчи,
любяща майка сънено дете прегръща.
Затворя ли за миг очи
пред мене виждам бяла къща.
В душата ми като стенание звучи
предутринната тишина,която я обгръща.
Затворя ли за миг очи
отваря се прозорец малък.
Най-ранни слънчеви лъчи
се спускат по перваза влажен.
Затворя ли за миг очи
внезапно улицата тиха оживява.
Гласът на ранобудния хлебар ечи.
Във двора весело хлапе запява.
Затворя ли за миг очи
познавам спретнатата бяла къща.
Във стаята,окъпана в лъчи,
любяща майка сънено дете прегръща.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Ивелина Семова Todos los derechos reservados
Хубав спомен.