Спомен
В наивното си детско съзнание,
Тя вярваше във красотата на света,
а някой я препъна с изпитание,
отрано - да се запознае със смъртта!
Бездънни нощи по обърканото и лице,
ядосваше се с право на съдбата:
отне И Бог най скъпото сърце
и заслужаваше ли си цената?
В корените на гората
останаха сълзите ми за Теб.
Те помнят, помнят топлината
и ще ме топлят в дните занапред!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
