Спомен
Когато сещам се за тебе
там нещо във сърцето тихо плаче,
сълзи на болка и тъга,солени
по бледото лице отново тичат.
А,споменът останал парещ,вечен
отново скита се из моята душа,
във мрака вика и се моли
като отпаднало, само дете.
И музиката бавно свири,
притихваща в последните акорди,
а аз потръпнал изтрезнявам,
защото всичко минало било е сън.
Пред мен съдбата тук застава
и чувство на печал в сърцето прозвучава,
че сам сред други остарявам,
и няма да те видя нивга пак!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Стефан Чакъров Todos los derechos reservados
