Спомен
Тъй прелестно красива беше ти,
лазурът къпеше се в твоите очи.
Косите ти блестяха на лунна светлина
и толкоз меки бяха-докосвах ги с ръка.
А кожата ти бяла като порцелан
бе тъй прекрасно гладка сякаш целофан.
Отронеше ли ти някоя сълза-
сияеше в нощта като мъничка звезда.
Гласът ти бе звънлив и сладък като мед-
той би разтопил слова дори от лед.
Но няма те сега. Отиде си, уви!
И споменът за теб вечно ще горчи.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Елица Иванова Todos los derechos reservados
