Спомен

Когато вечер затворя очи,
в моите мисли си само ти.
Сърцето ми забързано тупти.
Всичко около мен продължава да мълчи.
Понякога аз виждам те до мен.
От красотата ти съм заслепен.
Няма те вече- отиде си безследно.
Дори не каза "Сбогом" за последно.
Събуждам се със вик в нощта-
сам спокойно не мога да заспя.
Ти няма да се върнеш никога при мен.
Не мислех, че ще дойде този ден.
А ме обичаше - както никоя друга.
Мислех си, че никога няма да те загубя.
И все пак съдбата реши да те отнеме
и всичко скъпо от живота ми да вземе.
Беше до мен. За секунда се обърнах.
Ти изчезна. Изчезна във вечността.
Искам да ми беше подала ръка-
да дойда със тебе и аз във рая.
Как ще продължа занапред - не зная.
Без теб животът смисъл няма!
Изпаднал съм в бездънна яма.
"Само теб! Само теб сърцето ще обича!" -
със сълзи на очи го казвам. Коленича.
"Обичам те безкрайно!" се чувам как крещя
и гледам към най-ярката звезда.
В небето виждам твоята усмивка.
Чрез вятъра усещам твоята целувка.
Ти си до мен, дори да не те виждам.
Изчакай!!! И аз при тебе идвам!