Спомен за теб
Спомените завинаги остават живи,
макар и да са една незаздравяла рана.
Помня те и няма да те забравя,
първата любов в сърцето на всеки остава.
Изгубих те преди да те намеря
и нямам сили дори сега да треперя,
да треперя от страх,
пренесена с година назад.
Боли ме и душата ми е неразбрана,
личността в неизвестност е незасмяна.
И чувствам постоянно, че умирам
в подтиснатост и самота...
Един спомен за нас запази,
поне един едничък, в своите гърди.
Дори и ти да си далеч,
моя образ си припомни
и мига на нашето щастие с шепа хвани.
Година мина... Къде си ти? Вече не знам...
Животът ни разпръсна по света голям.
Но още жив е споменът за теб,
напомнящ ми за този случай тъй нелеп.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Танчето Todos los derechos reservados
