24 jun 2006, 11:55

Среща

  Poesía
211 0 62
Видях те аз на моста край гората,
под теб течеше буйната река.
Пристъпих, взех те за ръката
и те поведох с мен накрай света.

Отидохме в гората, там, на нашто място,
где само тихо вятър вее.
Положих те аз, цвете, сред цветята
над нас щастливо птичка пее.

Накъсах аз цветя и те посипах,
и после нежно те погалих.
Видях в очите ти искрички бляскат,
пожар отново в теб подпалих.

Със стих ухото ти помилвах,
букетче горско ти дарих.
В сърцето ти, сърце положих,
с целувки страстни те покрих.

Проблесна слънце сред листата,
с лъчите топли те целува.
И то кат` мене иска, милото,
на тебе да се полюбува.

От него аз не те ревнувам,
ще скрие във дърветата лъчите,
а аз със теб ще попалувам,
сами в страната на мечтите.

Немее старата гора
и птицата не пее свойта песен.
Притихваме със теб в съня:
покоят тук е тъй чудесен!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Христо Костов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Романтичните са уязвими и лесно раними,желая ти само споделени чувства!!!
  • Красиво и лирично
    нежно , романтично.
    Дано останеш все така
    на тази влюбена вълна
    Изпълваш въздуха с копнеж
    и сякаш вливаш полъх свеж
  • Стиха ти ме пренесе в гората,прииска ми се да беше срещнал първо мен!
  • Браво! Хех, Ицо! Влюбено сърце!
  • ПОЗДРАВ!