1 sept 2005, 14:26

Светът когато...

  Poesía
159 0 6

<?xml:namespace prefix = o ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:office" />

 

Светът когато срутва се в душата

и чувстваш безнадеждно как си сам

не търси и път и бряг чрез сетивата,

а потърси от собствения плам!

 

Чувствата когато те раздират

и всичко притъмнява в теб,

бисерчето истина намирай

и с него ти тръгни напред!

 

Сълзи, когато взора ти замрежат

и в гърлото заседнала скръбта,

не позволявай отчаянието да те отвежда,

а тръгни с изправена глава!

 

Когато смисъла в живота си загубил

и от всякъде пресрещат те стени

сърцето си ти не погубвай –

усмивка да огрее твоите очи!

 

Не позволявай други да решават

за твоя път и твоята любов...

Живей така, дори и да сгрешаваш,

животът да е твой – дори суров!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© ШЕМЕТ Тарантупски Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Вероника, Емма благодаря за хубавите думи!
    Дано никога не Ви се налага да ползвате точно тези съвети...
  • "Не позволявай други да решават
    за твоя път и твоята любов..." - добре казано,харесва ми
  • Много точно си описал състоянио ми в момента за съжаление! И добри съвети даваш - ще опитам да ги последвам
  • Вероника, Емма благодаря за хубавите думи!
    Дано никога не Ви се налага да ползвате точно тези съвети...
  • "Не позволявай други да решават
    за твоя път и твоята любов..." - добре казано,харесва ми