12 jul 2006, 21:14

Свободна

Poesía

84 0 2

По пясъка тича, гонейки бриза,
а поредна вълна към брег пак навлиза.
Босо момиче, с коси разпиляни...
Морската пяна лекува нейните рани.

Слънцето бавно зад хоризонта се скрива,
а тя усеща - кипи свободата й дива.
И тичайки, всяка тежест от нея се смъква,
в душата й страст се неволно промъква.

С очи тя поглъща сякаш морето
и в нея всяка секунда се буди детето.
Сама! Но завинаги тя е свободна,
потъвайки горда в магията водна...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

IceMoon (Виктория Минева)

Интересен замисъл, но мисля, че може да се поработи върху изразяването още.. Иначе е хубаво..но нещо някак си....хм, не знамр не ми се връзват някои неща: "И тичайки, всяка тежест от нея се смъква,
в душата й страст се неволно промъква." "Сама! Но завинаги тя е свободна,
потъвайки горда в магията водна..."
Струва ми се, че може да бъдат заменени с нещо друго, просто казвам мнение.

2006-07-12T21:30:42+03:00
IceMoon (Виктория Минева)

Интересен замисъл, но мисля, че може да се поработи върху изразяването още.. Иначе е хубаво..но нещо някак си....хм, не знамр не ми се връзват някои неща: "И тичайки, всяка тежест от нея се смъква,
в душата й страст се неволно промъква." "Сама! Но завинаги тя е свободна,
потъвайки горда в магията водна..."
Струва ми се, че може да бъдат заменени с нещо друго, просто казвам мнение.

2006-07-12T21:30:42+03:00