Сякаш няма път
Събличай ме!
Целувай ме!
В безвремие
да се стопя,
да се разлея,
като приливна вълна,
достигнала брега.
Не оставяй мрака
в душата ми
гнездо да свива!
Не оставяй
демони зловещи,
да ме приютят!
Люби ме!
Мислите тежат
и пускат корени.
И сякаш няма път...
Целувай ме!
В безвремие
да се стопя,
да се разлея,
като приливна вълна,
достигнала брега.
Не оставяй мрака
в душата ми
гнездо да свива!
Не оставяй
демони зловещи,
да ме приютят!
Люби ме!
Мислите тежат
и пускат корени.
И сякаш няма път...
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Галя Николова Todos los derechos reservados
Браво! Хубаво!