събличах се....
В окови от злато ръцете ми слаби
се движат на два сантиметра...
Събличах се и дрехите ми падаха
горда бях, но знаех, че не съм в очите им.
Събличах се, сълзите също падаха,
усещах болката в гърдите им.
Танцувах им и знам, че им харесваше,
танцувах малко, както винаги.
Танцувах им, в очите нещо блесваше,
танцувах както никога проклинайки.
Обличах се, това не им харесваше,
обличах се, и виждах визхищение.
Обличах се, но някой се намесваше.
Обличането беше празно упражнение...
..... златните окови са най-тежки.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Мирела Todos los derechos reservados
