Сън или реалност
Сънувах малко странен сън,
бе тъмно и бях сама,
лутах се така навън,
бе студено през нощта
Както си стоях така
появи се онази светлина
и ето че от там излезе той-
моята съдба.
Това бе прекрасният принц,
толкова мил,красив и нежен,
как ме гледаше само с тези дълбоки очи,
с поглед леко небрежен..
Той доближи се,по лицето ме погали,
наведе се и ме целуна
в този миг сърцето ми запали
биеше то под светлината лунна.
Ръцете му се спускаха бавно по мен,
никой не ме бе докосвал така..
нима усетих любов в онзи момент?
дори да не е..бе най-хубавото чувство на света!
Онези очи.. незабравими
искрени,дълбоки,пълни със любов,
затворя ли мойте още ги виждам,любими,
направи ме на сърцето си роб.
Тъкмо се наведе нещичко да ми прошепне
и сякаш всичко в миг отлетя,
събудих се от прекрасния сън,
остана една несбъдната мечта.
Отиде си моят принц,уви..
не го сънувах вече,
в един тъй кратък сън
той душата ми облече.
Чаках дълго и се тъй надявах да се върне пак
да сме заедно там,дори за малко през нощта
ала чу се само "трак",
събудих се отново тъй сама.
Ала вчера срещнах вън едно момче
с поглед красив,искрен и дълбок..
бе то с поглед на дете
красавец истински зеленоок.
Колко приличаха очите му на тези на моя любим,
ала мисълта за него бе изчезнала кат дим..
Хвана ме момчето за ръката,
заведе ме в гората,
там на красива полянка,
под една голяма сянка,
каза той,че ме обича,
и сърцето мое на него тъй се врича.
Щом погледне ме с поглед пълен с нежност
ми се иска да сме заедно тъй до вечност.
Вече зная..
той е най-хубавото нещо на света,
сега знам,че това е момчето от съня!!!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Радослава Вълчева Todos los derechos reservados
