27 ene 2005, 11:52

Сънена поляна

  Poesía
126 0 6
Поляната е сънена. Тревите се протягат,
събудени от палавника слънце.
Дърветата шумят танцувайки с клони,
целунати небрежно от ухажора вятър.
Дочувам птиците. Запяват песен.
Главички слънчогледите надигат.
В душата ми е тъжна, златна есен.
За страстните мечти светът е тесен.
Пристъпям. Босонога пленница съм
на нежните треви тъй сънени...
Очите си измивам с девствена роса.
Поляната е сънена, а сякаш вика.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Лили Спасова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Думите ми са слаби затова просто ще оценя с заслужена шестица!
  • Много си го обичам това стихче. Радвам се, че си я усетила такава поляната истиска и мамеща... Благодаря ти мило момиче.
  • Толкова е...живо. Сякаш и аз съм на тази поляна. Браво, Лили!
  • Думите ми са слаби затова просто ще оценя с заслужена шестица!
  • Много си го обичам това стихче. Радвам се, че си я усетила такава поляната истиска и мамеща... Благодаря ти мило момиче.