27 mar 2005, 17:02

Сънувах сън

  Poesía
214 0 6

Сънувах сън,<?xml:namespace prefix = o ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:office" />

че уж съм млад и влюбен

с най-прелестна любов

 

Възторжено,

с копнеж и малко ревност

дните ми течаха.

 

И смятах,

че това е моят дял.

Но се излъгах.

 

Събудих се.

С избистрен, хладен ум разбрах,

че срокът е отминал.

Завършени са дните.

 

Тогава в миг

страхът смени надеждата,

съмнението-вярата.

 

Запитах се:

Ще издържим ли изпита на времето?

Ако ли да-животът продължава.

Ако ли не-животът свършва-

почва съществуването.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Никола Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • само че като теглиш чертата накрая се оказва, че и през съществуването си извършил нещо велико... за някого, а времето е без значение- изпитите ги издържаме всички-защото така трябва!!! 6!
  • Абсолютно ... Поздрав за стиха - докосва.
  • Много ми хареса края на този стих.
    "животът свършва-
    почва съществуването.
  • само че като теглиш чертата накрая се оказва, че и през съществуването си извършил нещо велико... за някого, а времето е без значение- изпитите ги издържаме всички-защото така трябва!!! 6!
  • Абсолютно ... Поздрав за стиха - докосва.