26 sept 2004, 18:43

СЪНУВАНИ МЕЧТИ

  Poesía
181 0 0

СЪНУВАНИ МЕЧТИ

Лежахме на пясъка, затворили очи, <?xml:namespace prefix = o ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:office" />

и мечтахме със стиснати ръце,

че се сливаме под ярките лъчи

и вече имаме едно сърце.

 

Чухме морето ведро да шуми,

станахме и двамата тозчас.

Една вълна успя да ни плени,

последвахме я във захлас.

 

Явно бе вълшебен ден,

чак сенките ни оживяха.

Тръгнаха и те във плен,

своята игра играха.

 

Гледахме ги ний учудено,

със сияещи лица.

Как вълшебство бе събудено –

от сенки станаха деца.

 

А на делфина до брега

как очите му искряха.

Той ни последва на мига

и телата ни грациозно заиграха.

 

В птица делфинът се превърна,

фонтан до облаците бликна.

Водата после се извърна

и птицата със нас политна.

 

Бяхме кометата на любовта,

запалихме дузини от звезди.

Посяхме от небето радостта,

под нас пламтяха хиляди очи.

 

Махаха ни и се смяха,

те също сляха своите сърца.

Изглежда ни боготворяха,

че си имат сенчести деца.

 

Отворихме и ний очи,

събуждайки се във едно легло.

Всичко бе сънувани мечти –

ни делфин, ни морско колело.

 

Прегърнахме се под топлите завивки –

това бе просто филм на любовта.

Подарихме си куп слънчеви усмивки,

да ни греят... пак до вечерта!

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Камен С. Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios