25 ago 2006, 18:28

Съня ми

  Poesía
92 0 0
ЗА СЪНЯ МИ 1. В съня си преминах напряко – през стъклени сгради през булеварди: дълги и къси, през подлези – чисти и мръсни! През витрини в квартали червени, и витрини във бели квартали – през къщи и блокове бели, през цветни пазари, през посолства с огради-стрели и посолства със ниски огради! 2. През колони на къщи случайни, резиденции малки и дворци със големи поляни, през къщи красиви, и чисти, от слънце огряни... през бистри фонтани и тъмни мазета, и дълги подземия, канализации дълги, край надписи дребни и много големи... ... 3. За първи път летях насън, летях и сънувах, объркана, и после ясно сънувах: фигури - късове сини, зелени, глинени, земни, после ясно сънувах много движение! И правех насън с ръцете си фигури – скулптори бели – правех с ръцете насън – талантливо... беше много красиво!!! 4. От силна светлина очи отворих: очи отворих, слънцето видях – изправих се и вече будна бях: денят нахлуваше през щорите, които някой беше дръпнал. 5. И понеже разбирам колко много завися, и понеже разбирам, че не трябва да бягам, от всичко, когато ми писне – а на мене бързо ми писва, и понеже – навярно, понякога мисля – ме е страх! 6. … И понеже мълча точно, колкото трябва – усещам добре колко точно за някого, от когото така много силно днес се нуждая: означавам... (Ицо?) И моето трепване е моето трепване море развълнувано, вълни образувало е моето трепване. 2003-2004

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Нина Емилия Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios