1 dic 2005, 13:43

Сънят ми казва

  Poesía
168 0 10
Сънувам често- ходя боса, сред хората с оголени крака. Пристъпвам плахо като просяк, без нищичко останал във нощта. Срамувам се,панически побягвам... Какво ли значи- питам сутринта. Прочетох някъде,предсказване- ще бъда винаги сама. Аз знам,усещам го в душата си окапваща във тъжните ми дни, от парещата болка в сетивата ми до песента неспираща в сълзи. В страха по бремето надвиснало, погълнал цялото ми същество, и пак,и ден,и нощ ти все си в мислите не тръгвай си от мен,любов!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Дарина Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Перфектно! Влюбих се! А на мен пък окапваща много ми допада...асоциирам думата с умиращо цвете. Успех!
  • Много е хубаво!Някак си нестандартно е...Браво!6
  • Много е добро но наистина това за душата...може да се промени иначе е един път! Поздрави и усмивки!
  • Харесва ми стихотворението, само това за окапващата душа някак разваля впечатлението. Е, може на мен така да ми се струва. Поздрав!
  • Браво!Хубаво е!А окапваща душа и на мен не ми звучи добре...но...