23 may 2006, 14:54

Сърцето си заключих

  Poesía
192 0 32

Сърцето си заключих с девет катинара
и девет ключа хвърлих в девет езера,
пустини девет аз преминах
и спрях се в черна планина.

Там във езеро дълбоко
аз изхвърлих го от мен
и на неговото място,
сложих камък цял, студен.

Камъкът сърце ще бъде,
няма вече да боли,
няма вече да обича,
няма вече да тъжи.

И след хиляди години
щом пресъхне таз вода,
ще намерят ми сърцето,
с надпис - Тук е Любовта!


¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Христо Костов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Много е хубаво! 6
  • Хареса ми стиха ти.Поздрав!
  • Ще го публикувам, Христо, но ако ме оплюят, ти ще си виновен!
  • Христо, виж си пощата! Надявам се разказчето да разчупи камъка и да си вземеш пак любящото сърце.
  • Ех, тази любов!!! Поздрави за стихчето, Христо!!!

    "сложих камък цял, сТуден."