Сърцето трябва да замълчи!
Не разбираш ли, че е щастие да те познавам?
Но сърцето трябва да замълчи!...
Бих искала да се отпусна в прегръдката ти
и заспя, а, когато се събудя да изплача
тази раздираща ме болка от любов.
Tя блика от дъното на душата ми към теб...
Аз зная, че разбираш...
но съзнавам невъзможността на всичко,
освен да те запазя... като приятел.
Ти си...
ти си слънчевия лъч в душата и сърцето ми,
ти си пътеводна светлина,
мирът,
спокойствието,
тишината.
Ти си...
ти си огън и плам...
Изгаряща страст,
нежно докосване с перо,
песента на птиците,
милувката на летен бриз,
хладния повей в косите,
палещите лъчи на слънцето,
сковаващ студ през зимата,
огънят под краката на нестинарката,
и все пак толкова човек
толкова мъж!...
Ти си... дланта,
която падналия поема, за да се изправи,
капката, напояваща жадното цвете,
стръкче зелена трева сред пустиня,
еделвайс, разцъфнал посред зима,
а аз копнея толкова много за теб!...
Ти си в мислите ми!
В сънищата...
В фантазиите и сърцето!
В душата ми!
Кажи ми, как да те докосна?
Как да те помилвам нежно?
Как да ти покажа любовта си?
Как да те накарам да я почувстваш?
Ще се свия в краката ти и ще моля за прошка,
ти си моят желан грях...
пареща ласка и длан,
ти си...
камбанен звън, отекващ в предверието на храм,
желанието на гладния за късче хляб,
изплаканите сълзи,
стоновете тихи във самотна нощ,
и неизказаните думи...
Моето разкаяние и изкупление,
моята болка и радост,
моята мъка и щастие.
Не мога да си тръгна, а и не искам,
искам само за миг да потъна в прегръдката ти,
онзи миг, който трае цяла вечност,
за да забравя болката!
Усещайки само твоя разпалващ огън,
да се изгубя, загледана в очите ти,
да те целуна, в мислите си...
Бих писала много, но ръката ми трепери
и сълзи замъгляват погледа...
Мислено Благодаря на Бог,
че те познавам,
че те има...
че ме накара да прогледна
да видя красотата на живота около мен отново,
че ме накара да се чувствам жива
и ме накара да усещам...
но защо ли, след това толкова боли!
А може би, трябва!
Обичам те... и моля те, пусни ме до себе си!...
За един миг,
за една минута,
за един час...
само ти и аз,
за да разбереш,
да почувстваш как те обичам.
Пътят обратно ще е дълъг и трънлив,
дъхът ми ще бъде спомен...
но ще бъде спокоен.
Не! Не мога... просто не мога,
да спра да те обичам,
не мога да живея повече
на прага на сладкото изкушение.
Ти си любовта и щастието,
изгарящ копнеж...
желанието на влюбения за глътка обич,
светлината в мрака...
всичко това си Ти
и толкова много още!...
Но мълчи сърце,
моля те, мълчи!...
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Мария Илиева Todos los derechos reservados
