11 abr 2006, 2:27

Съвест

  Poesía
109 0 0
Може и да нямам съвест, може, но и не желая името светица, а и за какво ми е, мой Боже, да крея като храмова свещица. Съвест нямам, погребана навеки остана под черната, горчивата мътилка, но аз вървя по горските пътеки и не давя мерзост във бутилка. Съвест, казваш, нямам. Сигурно ми липсва страшно, от поглед дързък аз не онемявам, а и сърцето ми е вече прашно. Съвест нямам, стана тя, че къде ли съм я скрила. Душата май отдавна отлетя не знам къде се е затрила. Нямам съвест – жалко, жалко ти си имаш – хич не ти е лесно, другарувай с нея, съвестни идалго, явно се разбирате – чудесно! Съвест, мислиш, нямам – щом така няма да те бъркам довечера потеглям с влака, а после... с котките ще мъркам.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Анна Тодорова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios