Там на плажа...
Лежах си аз сама,
а ти дойде така нахално,
и с думи се опита да ме впечатлиш,
но толкова банално.
Гледаше ме с очите сини,
и редеше романтични рими.
А аз гледах отегчена,
и мислех дали не е в мен проблема.
На следващия ден,
от слънцето така приятно озарен,
ти пак до мен се доближи,
и пак заговори сладки приказки.
И така,ден,а после два,
обещаваше да съм твоята принцеса,
до края на света.
Реших,че си толкова заблуден,
нима от мене бе пленен?
Всеки ден и час,
от тебе нямах мира аз.
А после нещо в тебе ме плени,
може би романтичните лъжи.
Сърцето ми превзе,
сякаш частичка от мене взе.
На следващия ден,
аз при теб дойдох,не ти при мен.
И гледах те вече не така иронично,
всичко взе да става толкова типично.
Влюбих се до полуда,
до последно мислех,че е някъква заблуда.
Но уви,
сърцето открадна ми ти.
А после лятото изтече,
нямаше да те видя вече.
Защо кажи,
защо го позволи?
Защо така силно ме плени!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Ади Василиева Todos los derechos reservados
