Театър
Театъра,в който играя-
вече е толкова стар.
Съдбата,която желая
е толкова тежък товар.
Така неусетно минават
случки,сцени и речи,
а спомени за тях остават
там някъде,назад,далече.
Преплита се любов с ненавист,
покрити с маска и със грим,
след тях остана този лист
и спомен жалък и раним.
И тука липсваш само Ти-
на сцената бъди сега,
излез от моите мечти
и влез във моята съдба.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Десислава Костадинова Todos los derechos reservados
С по-малко думи,по-целенасочено и много добре написано
