Тежко е!Трудно е!...Силно боли!...
Поспри любими…
Моля те, не тръгвай!
Не виждаш ли,
че навън вали…
Постой си за последно вкъщи,
поне докато слънцето
отново се усмихне…
И без друго в мене
вече вечно ще вали…
Тъй мълчалив си,
както никога преди!
Вина ли чувстваш, мили?
Да не би нещо да ти тежи?
Защо оставаш си жената
и невръстните деца
На произвола на съдбата?
Не мога да проумея!
Не искам и да разбера!
Нима не беше ти обичан?
Не взимаше ли от нас това,
което всеки мъж би искал
да намира у дома?…
Не ми отговаряш…
Разбирам!…
Е,добре…
Нека мълчим!…
Но ти се обръщаш и тръгваш…
Слънцето явно само за теб се яви!
Едвам промълви:
“Прости ми, но друга си имам отдавна…”
Ах, негоднико!
Какво си мислиш?
Че това ще стигне
да обесня, когато малката ме пита
с поглед тъжен:
“Къде е татко, мамо? Защо не се връща от работа?”.
Хайде!Тръгвай!
Няма да те спирам пак!
Върви, че чака те оная, новата,
която ми отне толкова неща…
Без съмнение и къщата ти
ще е по-хубава, и тя самата -
от мене по-добра!…
Открадни и на нея младостта…
Нямам време за сълзите,
които караш ме да лея!
Не съм аз слабата жена,
която все ще те чака!
Без тебе няма да угасна!
Сама срещу живота ще вървя!
Помни едно -
сега затръшваш завинаги
не само входната врата,
а и вратите към нашите сърца!
Моля те, не тръгвай!
Не виждаш ли,
че навън вали…
Постой си за последно вкъщи,
поне докато слънцето
отново се усмихне…
И без друго в мене
вече вечно ще вали…
Тъй мълчалив си,
както никога преди!
Вина ли чувстваш, мили?
Да не би нещо да ти тежи?
Защо оставаш си жената
и невръстните деца
На произвола на съдбата?
Не мога да проумея!
Не искам и да разбера!
Нима не беше ти обичан?
Не взимаше ли от нас това,
което всеки мъж би искал
да намира у дома?…
Не ми отговаряш…
Разбирам!…
Е,добре…
Нека мълчим!…
Но ти се обръщаш и тръгваш…
Слънцето явно само за теб се яви!
Едвам промълви:
“Прости ми, но друга си имам отдавна…”
Ах, негоднико!
Какво си мислиш?
Че това ще стигне
да обесня, когато малката ме пита
с поглед тъжен:
“Къде е татко, мамо? Защо не се връща от работа?”.
Хайде!Тръгвай!
Няма да те спирам пак!
Върви, че чака те оная, новата,
която ми отне толкова неща…
Без съмнение и къщата ти
ще е по-хубава, и тя самата -
от мене по-добра!…
Открадни и на нея младостта…
Нямам време за сълзите,
които караш ме да лея!
Не съм аз слабата жена,
която все ще те чака!
Без тебе няма да угасна!
Сама срещу живота ще вървя!
Помни едно -
сега затръшваш завинаги
не само входната врата,
а и вратите към нашите сърца!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Геновева Ганева Todos los derechos reservados
...