Ти
С усмивка като топъл бриз,
родил се в прегръдките на синевата.
С очи, в които се чете каприз
да бъда само твоя в тишината.
С ръце по-нежни от Луната,
заспала тихо в облаче игриво.
С душа по-светла от искрата
събуждаш в мене всичко най-красиво.
И няма как сърцето мое да не е щастливо,
когато ти с очи рисуваш в мен мечтите ни сънливо.
И всяка болка, всеки миг на слабост
лекуваш с устни и превръщаш в радост.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Анонимка Todos los derechos reservados
