21 abr 2006, 15:34

Ти ме рисуваше

  Poesía
177 0 26
Ти не искаше да виждаш сълзи, и аз никога пред тебе не заплаках. Ти не искаше да чуваш песни, и аз никога пред тебе не запях. Ти не искаше да има грим, и аз никога за теб не се гримирах. Ти не обичаше вкуса на чирвилото, и аз нито веднъж не си сложих. Ти цветята не обичаше, и никога нямаше такива у дома. Ти искаше да бъда само твоя, и аз никога не погледнах друг. Ти обичаше в бяло да се обличам, и “жената в бяло” всички ме наричаха. Ти ме харесваше с тъмна коса, и тъмнокоса бях за това. Ти пишеше по мойта съдба, ти идинствен диктуваше правилата. Може би това е мойта грешка - аз трябваше да плача, трябваше да пея и да се гримирам, и да направя светли косите си, за да обичаш мен, а не момичето нарисувано от твойта ръка.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Надя Георгиева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • кво да кажа невероятно
  • Знаеш ли какво четох в една книга, че истински влюбената жена няма самоличност и не можах да се съглася. Не си ли ти самият нито си обичан истински, нито обичаш така. Поздрави за стиха!
  • Пожелавам ти много пъти да те рисуват в живота, но:
    - само такава, каквато си;
    - с любов;
    - от този, който ще те заслужава всеки ден и час!
  • Дано в живота да не си нарисувана! 6!
  • Харесва ми!