Ти можеше всичко... аз помня!
Когато мрак забули душата ми млада.
Когато няма надежда и песен отпада
и самотата прегръща ме без капка пощада.
Тогава ти идваш във моите мисли,
изплуваш и светиш сред тъмните писти
по мрачният път на моята съдба,
аз виждам пътека от твоята душа!
И тръгвам по нея ,по нея вървя.
Това е един спомен за теб любовта!
Аз помня когато повярвах във теб
аз вярвах , мечтаех да бъда приет.
Аз мисля тогава разбрах любовта ,
тогава бях само на шестнайсет лета.
Ти бе там в моите мечти,
ти прекрасна принцеса с еленски коси .
Ти можеше всичко разсмя ме дори!
Аз вярвам във теб ,така не боли !
Сега ,когато погледна на пред
моля те само прочети този куплет,
за който тъй дълго ти чака в нощта:
Обичам те нежно прегръщам и знай,
обичам те много !Обичам до край!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Диан Гочев Todos los derechos reservados
