ТИ МОЯ СИ
Ти моя си и моя ще си вечно!
Дали в ума ми или в моя дом…
Но няма туй значение, защото
във всяка вечер аз ще чувам твоя стон
тъй нежен и блажен, към мен отправен,
към тялото ми топло дето спи…
То спи само, но чувства, че по него
се плъзга твойта длан и някой бди
над него нежно, жарко. Тъй блажена
е тази тръпка ‘що се ражда тук.
И тази тръпка нежна е свещена,
защото носи радост на света напук!
И ето тъй аз вечно ще те любя,
додето ум и разум не загубя
Посветено на невъзможната любов и изгубеното приятелство...
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
