Ти тръгна...

Ти тръгна… Ти потъна в тъмнината, след тебе дълго гледах във нощта и усетих, че в душата пак нахлува самота. Ти тръгна… И във този миг исках да извикам “остани”, но в мен остана този вик - той нищо нямаше да промени. Ти тръгна… И времето за меня спря, нищо няма смисъл вече. Няма смисъл животът ми сега, когато си така далече. Ти тръгна… Ти потъна в мрака и не можех да те спра. Душата ми без глас заплака - как без теб ще продължа? Върни се! Прогони самотата, мрака и тъгата. Върни се! Дай светлина на мойта страдаща душа! Ела! И целуни очите, нежно косите погали. Ела! И пресуши сълзите, нека спре да ме боли! Ела! Сърцето ми за теб тупти! Ела! Не тръгвай, спри! Не тръгвай! С мен бъди! Обичам те! До мене остани!