ТИ ТРЪГВАЙ... ПОСЛЕ ЩЕ ТЕ ДОГОНЯ!
Искаш да тръгваш. Уморен си,нали?
Дотежа ти снега полепнал
по клоните...
И снега ти тежи, безмилостно
засипал дирите на годините.
Не бързай толкова! Знам как тежи!
С теб съм още. На прага. В очакване.
Вратата зее. Не съм я заключила.
Остани! Още не съм доналюбила.
А колко дълго ще бъдем сами!
Последна твоя вярна посока съм.
Птица на залеза. От летене
заспиват крилете понякога...
Но все още мога да галя.
В шепи пазя полъх от вятъра,
да докосвам от самота
посивели мечти...
Ех, остани! Трябва да оставя
в пясъка още красиви следи!
Искаш вече да си вървиш...
Как да те спра, Животе??
Като чакам още кратък миг
на обичане... И слънцето
чакам да целуне душата ми.
Ти тръгвай! После ще те догоня!
Дотежа ти снега полепнал
по клоните...
И снега ти тежи, безмилостно
засипал дирите на годините.
Не бързай толкова! Знам как тежи!
С теб съм още. На прага. В очакване.
Вратата зее. Не съм я заключила.
Остани! Още не съм доналюбила.
А колко дълго ще бъдем сами!
Последна твоя вярна посока съм.
Птица на залеза. От летене
заспиват крилете понякога...
Но все още мога да галя.
В шепи пазя полъх от вятъра,
да докосвам от самота
посивели мечти...
Ех, остани! Трябва да оставя
в пясъка още красиви следи!
Искаш вече да си вървиш...
Как да те спра, Животе??
Като чакам още кратък миг
на обичане... И слънцето
чакам да целуне душата ми.
Ти тръгвай! После ще те догоня!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Веска Алексиева Todos los derechos reservados
