24 oct 2005, 21:23

Тиха нощ

  Poesía
134 0 8


Дърветата самотни клони свеждат,
накланят уморено гръбави снаги,
тишина - дори не се споглеждат,
заспиват край езерни води.


Нощта е звезна и спокойна,
застинал вятърът се скрива в морето,
звезда намигва на топола стройна,
затваря уморени очи небето.


Сънища солени и прекрасни
спохождат милионите души.
О, те не са кошмарите ужасни,
които никой не може да разруши!


Напротив те облогородяват,
възскресяват хорските мечти.
Хиляди звезди изгравят,
една от които си и ти!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Надежда Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios