Това което предстои...
Тя: <?xml:namespace prefix = o ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:office" />
Това, което престои, какво е?
Отивам си, оставям те, изчезваш.
А искам ли? Тогава това защо е?
Хвани ме, не ме пускай да си тръгна,
любовта от себе си ли искаш да изтръгнеш?
Защото ти откри ме да ме имаш,
защото това е просто непростимо -
да бъда плод към, който не посягаш.
Докосни ме, без да се протягаш -
аз винаги била съм тук на близо.
Но колко дълго това ще продължава?
Сърдечния ти пулс изпада в криза...
усещаш болка, нищо не остава,
защото всиЧКОТО си тръгва с мене...
и страдаш, но не искаш да ме върнеш.
И всичко в теб, умира, стене...
Така ли трудно е да ме прегърнеш?
Гордостта ти - тя ще те убие!
Не съм, като теб. Не мога да се крия!
....
Това, което предстои какво е?
Отивам си, отиваш си, сами сме...
Какво ли щеше да e, да съм твоя?
И капят бавно есенните листи...
Навън живота просто продължава.
Една любов там някъде остава...
Той:
Една любов, това ни предстоеше,
сега обаче, даже не я искам.
Разбрах, ти страшно много се боеше,
че бях за теб – основно мисли!
Зовях те, плаках, исках те наистина,
у тебе виждах моето спасение.
А ти дори и не разбра, че си единствена,
подложи любовта ми на съмнение.
Защото виждаше у мен поредния...
Тя:
Замълчи, “Обичам те” и плача...
Той:
Това е той – сценария, последния,
а тези думи, нищичко не значат.
Това са думи, не са чувства!
Уморен съм, не очаквай да се моля...
Навярно ще ми липсват... твоите устни...
Но не ме съди, ти просто не разбра.
Аз търсех себе си в очите ти,
ти беше връзката ми със света.
Заслушвах се, в сърцето МИ, в гърдите ТИ,
"последвай ме" аз молех за спасение...
Тя:
Това са егото и лудостта...
Не аз - за теб съм от значение.
Той:
Лудост – това е моЙта свобода.
Тя:
Свобода, която те убива,
разяжда те отвътре с бавен ход.
Не бях за теб достатъчно красива..
Той
Не беше силна да си МОЙ Живот...
Така, че тръгвай си сега, веднага!
По-добре самотен да умра,
отколкото да срещам неразбиране...
и мислено ръка към теб протягам,
но ТИ това не ще го видиш НИКОГА!
Тя:
Нали живота си сами избираме...
Отивам си, но ти ГО пожела!
А може би все още не е късно...
Той:
Но стана... веЧЕ,
връзката прекъсна!
И в мен боли, Боли, БОЛИиии
Ще се науча пак да те обичам...
Аз мога да обичам от далеЧЕ...
И това е... което предстои!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Мойра Todos los derechos reservados
