16 ago 2006, 9:39

Твоята молитва

  Poesía
373 0 42
Всяка сутрин пред малка икона
тихомълком смутен коленичиш.
Във молитва ръцете затворени,
а устата в тих унес изричат
думи тъй, че настръхват ме цялата -
всекидневно душата ми вричаш
да е твоя, тъй както е тялото.

Знам, ревнив си и ревностно искал си
насаме да си с твойта мадона.
Аз отвън свойте палци съм стиснала -
та дано тази малка икона
да ти сбъдне молитвата, дето
призовава - макар и прогонена,
пак при теб да ме връща сърцето.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мая Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • НЕВЕРОЯТЕН СТИХ!БРАВО!
  • Хубаво, хубаво!
  • Красиво,истинско и чувствено!!! Поздрави!
  • Мая, фактът, че си един от най-четените автори говори сам по себе си, а ти наистина си прекрасна поетеса и аз винаги се застоявам пред твоите стихове. Има какво да науча от теб. Чета те с неизмеримо удоволствие.
  • Вълшебно е!!!Невероятно...Поздрави