Тя
Тя
Насред нощта,когато всички спят
Тя идва неочаквано,невикана,непожелана...
Съпътстват я мистерия и страх,сънят
И тя остава нощен спомен-неразбрана....
Ше я видиш само там,
В акациевата градина,
Замислена над нечия човешка скръб..........
И неочаквано,ще отлети-без рими,
За да продължи отново звездния небесен път...
Тя винаги лети,сама,недоразкрита,
Невидяна дори от морския бриз...
Когато я викаш и търсиш-я няма,
А тя е все там-в залеза,в човешки каприз...
Тя не чете книги,Тя ги пише,
С лъчите на всяка дъга...
Но малко са книгите-всяка изгаря
През огледалната земна тъга...
Какво е Тя?И аз не знам....
Мистичен дъх,съдбовна фея...
Живее във мислите на забравен поет
И рисува по спомените му-избелели картини,
Златни контури-мисли за нея...
Не ще я срещнеш,не се надявай...
Тя има своя пристан вече...може би...
Но е тайна,че сама,тя всяка вечер
Лети,лети и търси нещо,някой в хорските мечти ....
Себе си,може би............
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Ивалина Саралиева Todos los derechos reservados
