30 ago 2006, 12:46

ТЯ УБИВА... ПЪРВА

  Poesía
188 0 36

За нея ли питаш?<?xml:namespace prefix = o ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:office" />

Тя е... Ей там долу...

                      На камъка.

                          В тинята... Но

винаги в гръб.

             Прицелва се точно...

                        Избира красивото.

И винаги първа - убива.

           Стрелите и – с отрова

                                 пропити.

Не ближи раните!

                      От чистия въздух

                                и слънцето

                                по-бързо зарастват...

Ти си горе...

Там остани!

                    Че долу при нея

                         е лепкаво... Кално

                                     и блудкаво.

Мирише на застояла

                вода... На мухъл

и кисело...

Ако случайно вчера

                       Те е пропуснала

                                  в гръб...

Не се доближавай!
Само попитай!
Когато и свърши отровата

дали ще умре?

         Не! Няма, приятелю,
              Тя трудно умира...
                                      Ти я убий!
                                         С обич...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Веска Алексиева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Срахотно е,до болка истинско!Наистина ще повторя и подкрепя друг коментар"убивай с обич".Само така сме силни
  • Веси много е хубав стихът ти!Браво!
  • Веси, кълбо си огнено! Мълния, стихия! Поезията ти е категорична и непоколебима в своята истинност! Истински ти се възхищавам! Поздравления!
  • БРАВО!