22 ago 2006, 17:55

Тъгата на гълъбите

  Poesía
91 0 16

Къде изчезна вечерта ни пролетна?
Къде отлитна ароматът на нощта?
Във сянката под стряхата два гълъба
със шепот търсят своите гнезда.
Те сламчица по сламчица са носили,
градили са си дом до сутринта,
а после непослушните злосторници
свалили са гнездата вечерта.
Но малките крила са изтощени-
душите им не знаят що е дом,
очите им премрежени от влага
безцелно гледат тъмния простор.
Те утре пак ще литнат отзарана
за нови сламки,клечки и трева,
но тази рана,тази тежка рана
ще мине ли от новите гнезда?!
Кой?Кой ще върне двете яйчица,
които от гнездото вчера паднаха,
когато непослушните деца
гнездата гълъбови с дълъг прът събаряха?
Къде изчезна вечерта ни пролетна
всред таз човешка злоба и тъга?
Кога ще спре това безцелно скитане
на двата гълъба...
Единствено в смъртта...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Бояна Гидикова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Прекрасно! Поздравления!
  • Радвам се,че Ви харесва,въпреки че е много тъжно.Мен много ме натажи тази гледка със съборените гнезда и гълъбите,които сякаш плачеха...така се роди този стих преди години.
  • Браво,Боби,хубав стих!
    Поздрави!
  • Невероятен стих!!!
    Тъжен!!! И си задавам въпроса, защо вместо да се радваме на това, което е създадено, ние рушим?
    Поздрави за стиха!!!
  • Хареса ми! Браво!