Тъжна среща
По улицата първите снежинки
ми галеха лицето в нежен ритуал.
На пейката в близката градинка
прегърбен старец бе заспал.
Когато приближих, очи отвори,
попита ме с поглед посивял;
-Госпожо, дайте ми два лева, моля!
-От вчера нищо не съм ял.
Лицето на бразди, дрехите вехти,
ограбила съдбата осанката прилична,
в миг върна ме в годините детски.
Това беше моят пръв учител.
ми галеха лицето в нежен ритуал.
На пейката в близката градинка
прегърбен старец бе заспал.
Когато приближих, очи отвори,
попита ме с поглед посивял;
-Госпожо, дайте ми два лева, моля!
-От вчера нищо не съм ял.
Лицето на бразди, дрехите вехти,
ограбила съдбата осанката прилична,
в миг върна ме в годините детски.
Това беше моят пръв учител.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Пепа Деличева Todos los derechos reservados
Всеки се радва, когато трудът му бъде оценен.