Убийство
Есен е, тъга се спуска в отронено листо
по спиралата на живота -
падение... веднъж, два пъти, безброй... стига!
Крещя, но само воя на пискливия вятър
отеква в ушите ми.
Купи ме, с дяволски чар, с чувства измамни
прекрачих прага на волята си и се предадох...
Продадох душата си за жълти стотинки...
Запращам пиянската чаша в стената
звук от строшено раздира се в мрака.
Замъгленото от гняв и болка съзнание
изведнъж засия от промисъл и там... там
зад пропукания прозорец,
в мъждивата светлина на догарящата свещ
седи девойка нежна като сълза.
Вино се стича като капки алена кръв
и оцветява прежълтялата от ужас жена.
Бръснач до нея , трепереща ръка.
Писмо измачкано и мокро от сълзи,
потъваща в забравата на мрака...
Никой не я чака, но онази с косата...
Тя е благосклонна, сега ще я повика
и вече тук е - горящи червени въглени
изпод черна качулка...
Зловеща усмивка и писък от прилеп
- Тя ме изплаши, но заради теб продадох душата си,
ти ме погуби коварно и жестоко.
Трябва да изкупя греха си
и да се спася... сега!
Вече нищо нямаше значение...
позволих и да ме вземе...!
На другата сутрин в дъждовно-сивата утрин
разлистени вестници отразиха събитието:
Намерено младо момиче с нож забит в сърцето...
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Мария Илиева Todos los derechos reservados
