3 may 2006, 13:33

УМОРИХ СЕ

  Poesía
222 0 36
            УМОРИХ СЕ

Бавно вървя из Стария град,
покрай мене минават някакви хора,
калдъръмите прашни глухо кънтят
и сякаш усещат мойта умора.
Да! Уморих се да се боря със призраци,
да бъда винаги силна и смела.
Уморих се да ходя по прашните улици
и да твърдя, че глава пред нищо не бих свела.
Искам поне за миг да покажа,
че всъщност съм слаба и крехка
и само с поглед аз да докажа,
че имам нужда от любов и подкрепа.
Че имам нужда от мъничко нежност,
да ме чувстват само за миг уязвима,
а после пак да изправя главата си с гордост
и да се правя на силна и недостижима.


1.03.2000г.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мими Иванова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Всеки има тази нужда,нали сме жени-колкото и силни,толкова и слаби...Чудесено!
  • Невероятно е усещането, когато ни даваш възможност да се докоснем до душата ти.Прекрасен стих!
  • Пленяващ и искрен стих за това което си ти.
    Запази силите си,ако трябва поспри и се
    загледай в лъчистата пътека на залязващото слънце над
    Стария град.
    Все пак трябва да имаш сили за да отвориш очите си когато
    момента настъпи.
    Поредния персонаж който приемам за реален.
    Трогателно откровение!!!
  • Поздравления за хубавото стихотворение!!!
  • Чуден стих!