17 feb 2006, 20:12

Усамотение

  Poesía
218 0 24
Омърлушени тихи листа срещат утро с ухание на есен над реката пълзеше мъгла аз съм там сред покоя унесен Нежен вятър припалва във мен чиста, горска, магическа клада и потънал в приридния ден дишам въздух спокойна наслада Да се завърна не желая направих избор-самота потънал сред душевната омая забравил болката,гневът, скръбта

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Никифор Никифоров Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Наистина пишеш много хубаво! Но сега започвам само да чета и ще ти пиша накрая един обобщаващ коментар ,че в противен случай цял ден няма да ми стигне , а за съжаление времето ми е доста ограничено...
  • Нямам думи!Просто ме грабна!Продължавай да ни радваш с прекрасните си стихотворения,картини и снимки!Истински Творец!Дълбок поклон пред таланта ти!
  • БРАВО!!!Стихотворението ти е страхотно!!!Имаш 6 от мен!
  • Стихотворението е чудесно!