desi nova (Весела Иванова) desi nova (Весела Иванова)
76
3 feb 2004, 14:35

Утринна роса

  Poesía
149 0 6

И там така огряна от лъчите,
ти беше сякаш утринна роса
и отразяваше лъчите,
за да те видя аз в утринта.

Ти беше щастие,наслада,
за мен кокиче във снега.
Ти като пролетната птичка
донесе на сърцето топлина.

Не вярвах,че реалност е това,
ти бе прекрасна,моя утринна роса.
Изглеждаше ми тъй далече,
но моя си за вечността.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Весела Иванова Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

  • hixxtam (Найден Найденов)
    hixxtam (Найден Найденов)
    Веси, аз все пак ще ти направя някои промени. Преди всичко ще изхвърля една част от късите малки думички. От мен ще добавя само две. Така стихчето тече по гладко. Оставям на теб да избегнеш повторенията в римуването. Не са допустими

    Така огряна от лъчите,
    ти беше утринна роса
    и отразяваше лъчите,
    за да те видя в утринта.

    Ти беше щастие, наслада,
    за мен кокиче във снега.
    Ти като пролетната птичка
    дари сърцето с топлина.

    Дали реалност е това,
    прекрасна, утринна роса.
    Изглеждаше ми тъй далече,
    но моя си за вечността.
  • suffer_angelus (Иван Атанасов)
    suffer_angelus (Иван Атанасов)
    За нищо, нали за това сме седнали тук .
  • suffer_angelus (Иван Атанасов)
    suffer_angelus (Иван Атанасов)
    Пепина, права си. Опарих се с даване на примери.
    Веси, втория куплет като цяло е добре. Първия и третия търпят критика. Въпреки това се забелязва, че имаш потенциал, но може би трябва да обръщаш повече внимание на детайла. Премисляй всяка дума преди да я напишеш, а като напишеш цялото стихотворение го прочети два три пъти и го поправяй до тогава докато усетиш, че върви гладко, че не е просто съвкупност от думи, а е едно цяло, нещо което се взима на един дъх, че не е накъсано.
  • hixxtam (Найден Найденов)
    hixxtam (Найден Найденов)
    Веси, аз все пак ще ти направя някои промени. Преди всичко ще изхвърля една част от късите малки думички. От мен ще добавя само две. Така стихчето тече по гладко. Оставям на теб да избегнеш повторенията в римуването. Не са допустими

    Така огряна от лъчите,
    ти беше утринна роса
    и отразяваше лъчите,
    за да те видя в утринта.

    Ти беше щастие, наслада,
    за мен кокиче във снега.
    Ти като пролетната птичка
    дари сърцето с топлина.

    Дали реалност е това,
    прекрасна, утринна роса.
    Изглеждаше ми тъй далече,
    но моя си за вечността.
  • suffer_angelus (Иван Атанасов)
    suffer_angelus (Иван Атанасов)
    За нищо, нали за това сме седнали тук .