20 nov 2004, 13:32

В моята душа

  Poesía
192 0 4
Дори очите да ми вземеш, него пак ще виждам и без тях! Дори сърцето да отровиш пак него ще обичам...,пак! Не спирай...,блъскай ме със злоба, не ще ме подчиниш.... Не викай...,просто дай отрова, дори това ще ме спаси... Не моля... Няма да те моля..., не си и малко по-добра... Не виждам днес какво да сторя, душата ми е честна,твойта-зла. Не спирай...! знам,че ще избягам, но Той ще дойде с мен... коварството безсилно е, не ще ни задържи във плен! Върви си...! Стига се превземай, тъгата нека ти е враг...! Върви си..., всичко вземай, но любовта при мене ще остане,знам!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Весела Иванова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря!Мнението на човек,който познава стиховете ми от самото ми публикуване тук в "Откровения" е от голямо значение.Надявам се да продължа в същия дух и за напред.
    Още веднъж благодаря
  • Завръщаш се в "Откровения", по един блестящ начин - поздравления
  • Благодаря!Мнението на човек,който познава стиховете ми от самото ми публикуване тук в "Откровения" е от голямо значение.Надявам се да продължа в същия дух и за напред.
    Още веднъж благодаря
  • Завръщаш се в "Откровения", по един блестящ начин - поздравления