В подкорието на нещата, КОра
Коварно е сърцето, КOрa -
винаги те предава.
На враните те оставя, Корa,
на милостта на дявола.
Корави очите, Корa,
след пролетите сълзи - кремък.
Припламват искри, Корa,
щом срещнат подобни във времето.
Кората се бели, Кoрa,
няма къде да се скриеш вече.
Кръвта на дървото, Корa,
по голия ствол потече.
Красива се имай, Корa,
открадни се от коридора безкраен.
Обеси въпросите, Корa,
на корда, взета назаем.
Кръпки по болките, Корa,
с криви пръсти пришити.
Да не ти е до укор криво, Корa,
още меки ги зарови, очите.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
Ще се върна пак да го прочета по-късно.
