В покой
Ще се издигна бавно в небесата,
там не ще догони ме тъгата.
Ще отпия и от виното червено,
за да стопли сърцето ми студено.
Студено е да,
но не защото нямам душа.
Не защото няма ги чувтвата там,
а защото в лед окова ме без срам.
Замръзнало бе всичко в мен,
от болка плачеше света със мен.
И кървави следи капеха по тялото,
и горчиви, парещи сълзи,
неспирно стичаха се по лицето,
но тъй и не разтопиха сърцето.
Затова мили мой,
ще полета към небесата с покой.
Сред слънцето, луната,
там спокойно ще вирее душата.
Със златните звезди,
ще покрия зелените си очи.
И зная сред безкрайната вселена,
не ще съм повече сломена.
там не ще догони ме тъгата.
Ще отпия и от виното червено,
за да стопли сърцето ми студено.
Студено е да,
но не защото нямам душа.
Не защото няма ги чувтвата там,
а защото в лед окова ме без срам.
Замръзнало бе всичко в мен,
от болка плачеше света със мен.
И кървави следи капеха по тялото,
и горчиви, парещи сълзи,
неспирно стичаха се по лицето,
но тъй и не разтопиха сърцето.
Затова мили мой,
ще полета към небесата с покой.
Сред слънцето, луната,
там спокойно ще вирее душата.
Със златните звезди,
ще покрия зелените си очи.
И зная сред безкрайната вселена,
не ще съм повече сломена.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
