29 jun 2006, 22:20

В раят

  Poesía
238 0 30
Дон Хуан го няма вече,
падна от една скала.
И душата му красива,
право в рая отлетя.

Там го чака свети Петър,
с побелялата брада.
Ха, добре дошъл Хуане!
С  мен ще бъдеш отсега!

Няма вече да задяваш,
долу чуждите жени.
Аз пазач ще те направя,
тук при райските врати.

Долу нека Романтика,
да поеме твоят дял.
Стига тихичко на парти,
там у Лъки е седял.

Нека почне да обхожда,
твойте всичките жени.
И да кара без да спира,
след световното дори.

Ти отгоре, дон Хуане,
ще го гледаш, хей така.
Сто години щом изтраеш,
аз ще да те възкреся.

Романтико, чу заръка!
Почвай смело от сега!
Сто години ще са твои,
всичките жени в света.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Христо Костов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Приесъединявам се към Диди! Поздрави!
  • Романтико поздравления
    за доброто настроение,
    тук на толкова жени,
    веч сърцата покори.
    Най-голямата беда е
    че жената все не знае
    и сама какво желае!!!
  • Ех тъгувам аз за дон Хуан
    днес ли трябваше да пада
    На Петровден стана зян
    но поне е в рая,не в ада

    А за теб мой Романтик
    май задачата е трудна
    Как със твоя нежен стих
    в похождения се втурна

    И дори на помощ Христо
    да извикаш,пак не става
    Сто години в мъка трудно
    след това ще е забава
  • Твойте стихове прекрасни,
    са за мене май опасни!
    Наред със другите жени
    и моето сърце плени!
  • Ей, романтиче! Ти ще се справиш!